Хари Ашикян: Във ВУИ “Ангел Узунов” станах това, което съм сега

Понякога във ВУИ “Ангел Узунов”, се случва да срещнеш и бивши възпитаници, завърнали се в Ракитово, за да посетят мястото, което по някакъв начин е променило живота им. Освен желанието да видят своите учители и възпитатели, във ВУИ отново ги води и интереса им да срещнат и настанените в момента младежи. Макар в известен смисъл неочаквано, посещението им е породено до голяма степен и от тяхната мотивация да предадат опита си на сегашните деца и да ги посъветват от първо лице, колко важно е да се вслушават в учителите и възпитателите, спазвайки правилата.

Не прави изключение и Хари Ашикян, бил в училището преди повече от 15 години. Момчетата от Клуб „Млад журналист” имаха възможността да разговарят с него на 08.12.2016 г., по време на  неговото ненадейно предпразнично посещение в интерната. Хари решива да се отбие през Ракитово, просто за да се ръкува с директора и да поздрави възпитателите, работили тук през годините на неговия престой. След разговор с Анелия Желева – Координатора по проект „Мотивационна система Тип – Топ”, Хари с радост приема и участие в поредния месечен мотивационен ден на 9-ти декември.

 

Още в самото начало Хари откри Мотивационния ден с няколко думи, след които отговори на всички въпроси, възникнали сред аудиторията. Ето, какво сподели той пред учениците, техните учители и възпитатели и представителите на Сдружение Ре-Акт:

 

Хари Ашикян: Тук бяха най-хубавите ми години. Тук бях Бог – бях свободен! Макар, че по наше време имаше повече ред. Уважавахме учителите. Тук са част от моите бивши възпитатели и преподаватели. Благодарение на тях съм това, което съм. Ако не бях тук, щях да бъда в някоя канавка. Или както мои познати – в затвора. Бях 5 години тук, след което се върнах в Пловдив. В реалния живот е трудно, защото трябва да оцеляваш. Да, беше трудно, но успях… Това е. Сега задавайте въпроси.

 

Как и къде завърши средното си образование?

Хари Ашикян: Когато дойдох във ВУИ – Ракитово бях много занемарен, бях изоставен. Тук завърших основно образование. Когато напуснах ВУИ след 8-ми клас имах късмета да попадна на една жена – журналист, в арменския вестник в Пловдив. Започнах да работя там и тя ми помагаше да уча. Там бях 5 години, през които завърших средно образование. След това се преместих в София и вече 10 години работя в една и съща фирма. Правя закуски, баници. На едно и също място съм. Като намериш своето място – стой там. Ще те уважават все повече като се стараеш.

 

Какви пречки си имал след напускането на ВУИ?

Хари Ашикян: Имал съм пречки и трудности. Два – три месеца след като напуснах училището в Ракитово бях много зле. Но не отидох да крада. Издържах. Пък и както вече ви казах, намерих една жена, която започна да ми помага. Тя е нещо като втора моя майка. И досега поддържаме добри взаимоотношения, въпреки че вече не живея в Пловдив.

 

Какво е било първото ти преживяване, след напускането на ВУИ?

Хари Ашикян: Беше през лятото. Все си мислех, че като дойде септември и ще се върна. После ме налегна носталгия. Като се замисля, когато започнах в средното училище, ми беше най-трудно и исках да се върна в Ракитово. Навиците от ВУИ ми помогнаха да продължа напред. Тук се научих да ставам в 6.00 часа и все още е така. Ето, вчера бе 8-ми декември и с приятели състуденти празнувахме, но днес пак станах в 6.00 часа.

Бях на 16 години, когато започнах да работя в Пловдив след напускането на ВУИ. Моята втора майка и днес е най-близкия ми човек. Научи ме, че доброто трябва да се предава. Ако някой е направил нещо добро за теб, направи и ти добро на някого. Аз ходя в една арменска скаутска организация. Там съм доброволец.  Добряк съм и моите деца вече ми се качиха на главата. Виждам го, но не мога да се променя. Но виждам, че и днешните ученици тук доста са разглезени.

 

Къде си сега и с какво се занимаваш?

Хари Ашикян: Уча в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. В първи курс съм, специалност „Арменски език”, защото съм арменец. Г-н Теодоси Банков ми помогна преди години по математика. С математиката бях много зле, но малко наваксах и завърших основно и средно образование. Сега записах тази специалност, за да се развивам, да постигна нещо повече. В моите очи не съм постигнал много. Аз мисля, че имам още какво да науча и да се променям, но според другите успешно се реализирам. Бях на девет и половина години, когато дойдох в Ракитово. През петте години, докато бях тук, учителите ми ме уважаваха, бях значим. Все още усещам тази позитивна енергия и тя ми помага.

 

Интервюто е подготвено от:

Христос Тодоров – Х клас и Свилен Топчиев – учител